Антикорупционният фонд връчи първите журналистически награди „Червена линия 2020“

Под тепето с три номинации за репортерски разследвания

АКФ: Има регионални медии у нас, които се ползват с по-голямо доверие от институциите в държавата

В Международния ден за борба с корупцията – 9 декември, Антикорупционният фонд (АКФ) присъди своите първите награди „Червена линия: награди за журналистика срещу корупцията“. Церемонията по награждаването се проведе онлайн с оглед на актуалната епидемиологична обстановка.

Наградите са в три категории: за журналистическо разследване, разкриващо корупция или конфликт на интереси; за утвърждаване на принципите на върховенството на правото и за млад журналист до 35 години, работещ върху теми, свързани с борбата с корупцията и върховенството на правото. Те търсят да отличат смели журналисти и разследвания, които през изминалата година са хвърлили светлина върху случаи на корупция или са допринесли за утвърждаването на принципите на върховенството на правото в България.

В периода 6 ноември – 5 декември 2020 Антикорупционният фонд събираше номинации на журналисти и разследвания. До крайния срок са били получени 26 изключително силни номинации на журналисти от 15 медии.

Екипът на Под тепето има три номинации в първото издание на наградите за работата на журналистите Таня Грозданова и Ивайло Дернев.

Ивайло бе номиниран в категория „Утвърждаване на принципите на върховенството на правото“ с поредица от публикации, разкриваща христоматиен пример за двойни стандарти и за „ослепяване” на институциите. Става дума за незаконното строителство на храма на Джамбаз тепе от страна на Пловдивската митрополия. Разследването е нагледен пример за обвързаностите между църковната, местна и държавни власти в защита на техните интереси, за сметка на гражданите и върховенството на правото. Дебатът, който предизвикахме обаче доказва едно – очите на хората са широко отворени, за разлика от тези на институциите. Поредицата ни разкри и друг такъв пример – невидимата за МВР незаконна синя лампа на панорамното стъкло на лимузината на пловдивска митрополия.

Таня получи номинации в категорията „Журналистическо разследване, разкриващо корупция или конфликт на интереси“ с  разработките си по два казуса от изминалата година. Първият показва как с публични средства се уреждат довършителни дейности и цялостно обзавеждане на не едно, а две нови общински жилища, за да бъде настанен в тях чиновник на висок пост. Става дума за назначеният без задължителните конкурс и компетентност на директорския стол в Общински институт „Старинен Пловдив“ Богомил Грозев. Освен за непрозрачно разходване на публични средства и демонстрация на двойни стандарти журналистическите материали по темата дават основателни съмнения, че в случая с обгрижването на бившия телевизионен водещ с парите на пловдивските данъкоплатци, става дума за нова, утвърждаваща се форма на корупционна практика с обещания, или чиста форма на заплащане от страна на управляващите за вече свършени услуги.

Втората ѝ номинация е за поредицата, проследяваща как един общински паркинг, който по документи е даден за служебно ползване на конкретна фирма, се преотдава незаконно на трети лица, а ползвателят прибира таксите пред погледа на отговорните за стопанисването му общински директори и управляващи. Заради разследването и осветляването на фактите по казуса колегата Таня Грозданова бе попитана от директора на ОП „Паркиране и репатриране“, разписал разрешителното за ползване: „За кого работите?“ и обвинена, че лобира за други бизнес интереси, щом толкова се интересува от „някакъв си паркинг”.

„Има регионални медии у нас, които се ползват с по-голямо доверие от институциите в държавата“, заявиха от Антикорупционния фонд.  

Инициативата на АКФ „Червена линия: награди за журналистика срещу корупцията“ търси разследвания и материали, които са разширили общественото разбиране за корупцията, събудили са активна гражданска енергия и са прокарали червена линия, отвъд която като общество не можем да толерираме корупцията. Първото им издание е под патронажа Посолството на САЩ  у нас и Н. Пр. г-жа Херо Мустафа и с партньорството на фондация „Америка за България“.

Жури от уважавани журналисти, правни експерти и граждански активисти оцени получените номинации. Председателят му проф. Иво Драганов, известен медиен експерт и преподавател, коментира, че са оценили участниците в конкурса много високо. Той цитира Йосиф Хербст: „Постоянно действащият парламент на една държава, това е нейната журналистика.“

„Имах възможността да се срещна с хора, които образно бих оприличил като „светулки в нощта.“ Позволявам си да деля хората на хора на избора и хора на инстинкта. Първите работят в обществен интерес, не за собствен, другите работя за собствения си джоб. Обществото ни е много разединено, силно фрагментирано, без споделени ценности, а липсата на обща ценностна система един от стимулите на корупцията. Светът ще се оправи, когато има обща ценностна система,“ коментира по време на церемонията по връчване на наградите професор Драганов.  

В Първа категория „Журналистическо разследване, разкриващо корупция или конфликт на интереси“ награда получи колегата Николай Стоянов от в-к „Капитал“ за поредица, разкриваща  съмнителни отпускания на кредити от Българска банка за развитие.

„Наградата е възможност темата да придобие допълнителна популярност, още повече, че  проблемите в тази институция далеч не свършват с една поискана и подадена оставка,“ каза Стоянов.  

Във втора категория „Утвърждаване на принципите на върховенството на правото“ бе отличен Мартин Георгиев от в-к „Сега“.

Колегата е само на 24 години и спечели наградата с  поредица материали, разглеждащи проблемите на съдебната система в България. На церемонията той изрази надежда, че медиите ще бъдат по- отворени към младите хора, които са бъдещето на България.

Наградата в категорията за млад журналист отиде при Мариан Иванов от БНР. Колегата от радио Бургас проследява няколко случая за съмнения на корупционни практики в региона.

„Радвам се, че в този конкурс има млади и регионални журналисти, защото не всичко е София и локалните проблеми рано или късно отекват в национално ниво,“ коментира Марин.  

Журито връчи награда за цялостен принос и присъствие в българското телевизионно пространство на Кана Рачева от btv.

„Канна Рачева, с невероятно упорство, търпение и неотказване от мисията си, осветява всички проблеми на българската правосъдна система, а това е много, много важно.“  Това заяви председателят на журито на наградите „Червена линия“ проф. Иво Драганов.

„Много благодаря на Антикорупционния фонд за наградата – за мен тя е признание и израз на доверие, защото това е една нелека година за журналистиката,“ сподели Канна по повод на отличието.

Допълнителна награда за отличаваща се регионална журналистика бе присъдена на Венелина Попова – журналист на свободна практика от Стара Загора, била дълги години част от екипа на БНР. Тя е отличена за поредица от статии, проследяващи произхода на дарения, направени от депутата Делян Пеевски.

„Сама с доста кураж, журналистически рефлекс, обществена чувствителност и личен морал,“ така я обрисува председателят на журито, който изрази личното си възхищение от нея.

„Всички сме равностойни, като труд, постижения и смелостта да застанем срещу цялата тази бюрократична машина. Ще съм много щастлива, ако с това мое разследване намаля с поне една частица тази олигархична зависимост,“ каза от своя страна Венелина Попова.  

Все по-малко колеги са одързостени и подкрепени да направят подобни разследвания. Ако има още такива млади, скоро ще излезем от 111-то място, добави тя.

Две специални отбелязвания направи още журито. Те са за Николай Марченко то сайта Бивол – за журналистическа непримиримост и кураж и за Полина Паунова от Свободна Европа – за журналистическа дързост и рефлекс.

„Ще измислим почтен, но лукав начин да удостояваме тези доблестни хора, които подават сигнали срещу корупцията, без да оповестяваме техните имена,“ обяви в края на церемонията водещият, дългогодишният журналист Бойко Станкушев, като представител на Антикорупционния фонд.

Коментарът бе предизвикан от факта, че може да изброи имената на тези, които подкрепят АКФ, „има и други, които не мога да спомена – хората, които подават сигнали за корупция, но за съжаление, все още живеем в една не толкова демократична система“.

„Именно поради неразбирането на тези институции, които са призвани да помагат, ни сме мотивирани да защитаваме нашите колеги, които са изпаднали в беда. Въпреки трудностите, ние трябва да обединяваме усилията си в подкрепа на доблестните журналисти и по-скоро гражданското общество, а не само неправителствените организации. АКФ е събирателен образ на всичко това и  експертна страна да оказва съдействие,“ заключи Станкушев.